Определят го като най-вдъхновяващия лидер на 20-ти век – Нелсън Мандела

Определят го като най-вдъхновяващия водач на 20-ти век – Нелсън Мандела бе кадърен да стимулира хиляди хора със мощните си речи и се трансформира в една от най-великите персони на съвремието. Роден на 18 юли 1918 година в Мвезо, Южна Африка, учи право в Йоханесбург, отваря първата правна адвокатска фирма с чернокожи чиновници в града през 1952 година и загърбва правото, с цел да се бори за равноправието на народа си. Оглавява акцията за непокорство на расистките закони.

През 1964 година получава доживотна присъда. Прекарва 18 години в пандиза на о.Робън, през 1982 година е изместен в пандиза в Кейптаун, където остава 6 години, след което е приет в болница поради туберкулоза.

Въпреки тежката си орис, в никакъв случай не предава правилата си. През 1985 година отхвърля предлагането на президента Питер Бота да бъде освободен, само че да се откаже от идеята си.

В продължение на дълги години по света се води акция за неговото освобождение. На 11 юни 1988 година, до момента в който е в пандиза, на стадион „ Уембли “, едни от най-известните в света актьори, музиканти и комици провеждат концерт в чест на 70-ия му рожден ден.

Освободен е през 1990 година, откакто в системата на апартейд стартира рецесия. Прекарва общо 27 години в пандиза.

През 1994 година става за президент на ЮАР – първият определен с всеобщо гласоподаване.

Докато лежи в пандиза, Мандела чете стихотворението на Уилям Ърнест Хенли „ Непобедим ” на другите пандизчии. Поемата е за това в никакъв случай да не се отказваш, а обичаните стихове на Мандела са „ Аз съм стопанин на своята орис. Аз съм капитан на своята душа. ”

Носител е на повече от 250 награди, в това число на Нобелова премия за мир през 1993 и на българския медал „ Стара планина “  - 2008. Автор е на книгите „ Няма лек път към свободата “, „ Готов съм да умра “ и други.

Наричат го „ Великанът, който научи света да прости ”.

Добрият разум и положителното сърце постоянно са страховита композиция.

Трудностите пречупват някои хора и построяват други. Нито една секира не е задоволително остра, с цел да пречупи духа на бунтаря, който продължава да пробва. Този, който е въоръжен с вярата, че най-после постоянно ще е победител.

Винаги наподобява невероятно, до момента в който не стане.

Всеки може да надрасне събитията и да реализира триумф, в случай че е предан и буен в това, което прави.

Не ме съдете по триумфа, съдете ме по това, какъв брой пъти съм падал и след това съм ставал още веднъж.

Дори и времето ми да изтичаше, отново щях да върша същото. Така би направил всеки, който има смелостта да се назова човек.

Научих се, че куражът не е отсъствието на боязън, а триумфът над него. Смелият човек не е този, който не се опасява, а който надделява страха.

Харесвам приятелите, които имат без значение мислене, тъй като те ти оказват помощ да видиш проблемите от всичките им ъгли.

След като изкачиш една огромна планина, постоянно откриваш, че има още доста планини за нанагорнище.

Трябва да изпълзваме времето си умно и да осъзнаем един път вечно, че времето постоянно е вярно, с цел да сториш положително.

Истинските водачи би трябвало да са подготвени да жертват всичко за свободата на народа си.

Добрият водач може да спори откровено и без задръжки, защото знае, че най-после той и съперникът му би трябвало да станат по-близки и по този начин – по-силни. Тази концепция е неразбираема, когато си нахален, лекомислен и неинформиран.

Образованието е най-мощното оръжие, което може да промени света.

Никоя страна не е в действителност развита, до момента в който жителите й не са образовани.

Няма по-ясен метод да разкриете душата на едно общество от това да видиш по какъв начин то се държи с децата си.

Лидерът е като пастир. Той застава зад стадото и оставя способните и съобразителните да излязат напред и поведат останалите. Така никой не осъзнава, че този, който ги управлява, стои най-отзад.

Няма пристрастеност в играта на дребно – в устрема към живот, който е по-непълноценен от живота, който можеш да имаш.

Пътят към свободата не е елементарен на никое място и доста от нас ще би трябвало да преминат през долината на смъртната сянка още веднъж и още веднъж, преди да доближат върха на желанията си.

За да бъдеш свободен не е задоволително да свалиш нечии окови, а да живееш с почитание и приемане към свободата на другите.

Ненавиждам расовата дискриминация и всичките й проявления. Борил съм се против нея през целия си живот, съпротивлявам се в този момент и ще се боря до края на дните си.

Да откажеш на хора човешките им права значи да ги раниш в самата им човешка същина.

Никой не се ражда с ненавист към различен поради цвета на кожата, религията или предишното. Хората се учат да ненавиждат, по този начин както се учат и да обичат.  Но любовта превзема човешкото сърце доста по-лесно в сравнение с омразата.

Нека свободата спечелва. Слънцето в никакъв случай не залязва над това превъзходно човешко достижение.

Само свободните могат да преговарят; пандизчиите нямат право да подписват контракти. Вашата независимост и моята не могат да бъдат разграничени.

Няма такова нещо като частична независимост.

Ако искаш да се помириш с врага си, би трябвало да работиш с него. Така той става твой сътрудник.

Смелите не се боят да простят в името на мира.

Нашето човешко съчувствие ни обвързва с другите – не посредством страдание или пренебрежителност, а като човешки същества, които са научили по какъв начин да трансформират общото ни страдалчество в вяра за бъдещето.

Парите не вършат триумфа, свободата го прави.

Парите няма да основат триумф, само че свободата да ги печелиш ще го направи.

Ако приказваш на един човек на език, който той схваща, посланието доближава до мозъка му. Ако му приказваш на неговия личен език, посланието доближава до сърцето му.

Мъдрост е да караш хората да вършат неща, за които си мислят, че са тяхна концепция.

Нищо не може да се съпостави с това да се върнеш на място, което намираш непроменено, с цел да откриеш методите, по които ти самият си се трансформирал.

Както съм казвал и преди, първо бъдете почтени със себе си. Няма по какъв начин конфликтът с обществото да не ви промени. Великите миротворци са почтени, честни и смирени хора.

Честност, откровеност, искреност, примирение, благотворителност, липса на суетност, готовността да служиш на другите – качества, които елементарно се доближават във всяка душа – са основата на нашия нравствен живот.

Никога не забравяй, че светецът е виновник, който не стопира да се старае.

В моята татковина първо те пращат в пандиза, а след това ставаш президент.

Затворническата килия е идеалното място да се научиш да познаваш себе си, да изследваш постоянно и реалистично процесите на личните ти разсъдък и усеща.

Всеки човек или институция, които се опитат да ограбят достолепието ми, ще изгубят.

Зад решетките те притежаваха моето тяло, моя труд, моето време и моя живот, само че аз в никакъв случай не им разреших да имат мозъка и сърцето ми. В деня, когато бях освободен, трябваше да мина за финален път през проверяващия часовой. На портала се стопирах и погледнах обратно към килията, стиснал зъби и юмруци. Болката и омразата, събирани ден след ден в каменните кариери, нахлуха в мозъка ми - желаех да отмъстя. Но това търпя единствено няколко секунди. Погледнах напред към света, в който влизах още веднъж след едно прекомерно дълго отсъстване, и си споделих: „ Те са ме имали толкоз дълго – няма да им разреша да ме имат още веднъж “.

Аз съм краен оптимист. Не мога да дефинира дали по рождение съм подобен или съм придобил това качество. Едно от нещата, които те вършат оптимист, е да вървиш напред с вдигната към слънцето глава. Попадал съм в мрачни моменти, които са поставяли на тестване вярата ми в човечеството, само че не желая и не бих могъл да се подам на обезсърчение. Този път води към проваляне и гибел.

Аз не бях избавител, а елементарен човек, който стана водач поради невероятните условия.

Външният тип има значение и не забравяйте да се усмихвате.

Снимки: tictail.com, timeslive.co.za, publico.pt